митове и легенди....
vidomina:
Свещеният ГРААЛ:
Какво е Свещеният Граал? Мит, измислица,романтичен сън на Средновековния Свят и
Рицарите Тамплиери или мистична енигма? Символ на Съвършенството и Вечният
Живот или нещо друго? И защо интересът към него не секва и до днес?
Повечето хора днес го асоциират с онзи дървен потир с който Иисус "кръщава"
Своите ученици на Тайната Вечеря и в който е била събрана кръвта Му,докато
е висял на кръста. После Мария Магдалена го отнася със Себе Си и Грааалът е
под нейно покровителство. Вярвало се е,че който пие от Граала ще живее вечно
и никога няма да остарее.
Но много преди Иисус, водачите на много духовни и магически школи са извършва
ли подобни ритуали на посвещение на своите ученици, давайки им да пият вино
което е символ на Кръвта на Учителя и така се е получавало по-дълбока връзка
между учителя и ученика.
Дали Граалът е и някакъв магически предмет, символ или нещо друго? Легендата
продължава по много интересен начин. Повече информация за това ни дават леген
дите за Крал Артур & Рицарите на Кръглата Маса. Не е ясно как Граалът се е
отзовал там-според някои източници Мария Магдалена го отнася в земите на
Великобритания. Рицарите предприели дълги и рисковани търсения, но без успех.
Било съдено на Ланселот да го откриие,да стане Краал на Граала,но уви, той
пропилява своя шанс и Съдбата избира Парсифал.
Граалът бил затворен в един тайнствен замък на остров Авалон. Няколко девойки
езичници се грижели за него и само те били посветени в Тайните. Докато в Новия
Завет го описват като дървен, то тук Граалът е изумруден. Девойките, които отго
варят за него и познават тайните му,могат да поискат да изпълни всяко желание
и да предизвика появата на най-изискани ястия. Той карал "дърветата да цъфтят,
слънцето да свети"... Но има и още нещо:щом Парсифал поискал да научи за тайните
му,една от девойките, които се грижат за него казва че щом човек научи за нея,
"страх сърцето му смразява". Това е толкова ужасна тайна, криеща всички въпроси
отнасящи се до живота и смъртта, която един обикновен човек не би понесъл.
Не е ли странно - ключовете към Тайните на Граала се крият в паганизма. В книга
та "Светата Кръв и Свещеният Граал" авторите цитират един много интересен
човек,езичник и живял през Средните Векове. Той бил учен и мистик. Щом съзерца
вал небето нощем,виждал "чаши Граал". Дали теззи девойки, пазещи Тайните не са
били Керидуен и Брануен ? Е, това е моя лична хипотеза. Но помислете и вие!
Обаче в подкрепа на моите предположения ще изложа още аргументи.Не само в
келтските легенди има предмети,ярко напомнящи на Граала.Нека потърсим в
Египетската митология.
Това е символът Анкх-символ на Вечния Живот, на Кръвта на Богиня Изида както и
на плодородието. Освен това е и талисман за магическа сила. Известно е че в Мисте
риите на Изида и церемониите свързани с нея е имало чаша с вино,символизиращо
силата и кръвта на Богинята.
В кабалата Граалът се асоциира с Тифарет.Негов протектор е Архангел Рафаел -
слънчевият ангел. Но лично аз бих го отнесъл и към Нецах - има значително повече
характеристики-що се отнася до Артуровия Граал.
Митологеми, напомнящи на Свещеният Граал се срещат и в Алхимията -
както западната така и китайската - Еликсирът на Живота. Спомнете си
философският камък. Той превръща неблагородните метали в злато, лекува
всички болести и дарява безсмъртие.Зная,че само малцина посветени са стиг
нали до него: Никола Фламел, Калиостро и Парацелз. За Никола Фламел често се
носят разни слухове из мистичните среди. Виктор Юго в своята "Парижката
Света Богородица" е един от тях.Никола Фламел един средно богат човек,мистик
и алхимик открил тайната на получаването на Камъка. И за нищожно кратко време
забогатява. Но всичко що добивал раздавал на бедните. Парите за него нищо не значи-
ли. И след "смърта му" (не би следвало да има такава, щом е притежавал Тайната)
откриват в къщата му колба цялата покрита със злато и ръкописи. Исак Нютон
е един от тяхните задълбочени изследователи.Но дали и той е открил Тайната-не
се знае...
Граалът днес играе важна роля в масонството,ученията на някои окултни общества
като Орденът на Рицарите Темплиери и други. Последните го разглеждат в светли
ната на сексуално - магическите практики. Интересна интерпретация, на която си
заслужава да се обърне по-голямо внимание.
Можем да допуснем, че християнството и езичеството са пряко свързани в лицето
на Свещения Граал. Но остават още куп загадки. Защо Граалът е толкова страшна
тайна - след като ще те дари с безсмъртие и няма да чувстваш лишение от каквото и
да е? Ако го има как се стига до него? Е, търсенето продължава...
ЧОВЕК СЕ УЧИ ЦЯЛ ЖИВОТ.... И ПО НЯКОГА И ТОЙ НЕ Е ДОСТАТЪЧЕН!!!
bebezavar:
Свещеният Граал носи безсмъртие
Пръв Кретиен дьо Троа през 1180 г. разказва за Парсифал и тайнствения съд
Свещеният Граал е сред легендарните реликви в световната история. Смятан е за символ на живота и безсмъртието, изобилието и плодородието. Казват, че ако човек пие от него, печели вечна младост, забравя за болестите, а греховете му биват опрощавани. Търсенето на Свещения Граал се тълкува като завръщане в рая, в духовния център на човека и Вселената, символ на инициация, огромна проверка с изпитания и среща със смъртта, след която човек открива скрития смисъл и тайната на живота. Загубата му съответно символизира изгубването на рая, на изначалната духовност, чистота и невинност.
Никой още не е разгадал загадката на Свещения Граал. Съществуват няколко хипотези за произхода му. Най-разпространената - това е чашата, от която Исус Христос пил на Тайната вечеря и в която после събрали капки от кръвта му, когато го разпънали на кръста. Бокала и копието, с което ранили Спасителя, съхранил и донесъл в Англия Йосиф от Ариматея, казват още легендите. Според другата версия Граалът е само християнски символ. Джоузеф Гьоринг от университета в Торонто например търси връзката на митичния съд с рисунки от XII в. по стените на няколко църкви в каталунските Пиренеи. Днес повечето фрески са преместени в Националния музей на изкуството на Каталуния в Барселона. На тях е изобразена Дева Мария, държаща бокал, от който излизат огнени лъчи. Гьоринг твърди, че те са вдъхновили легендите за Граала. Някои търсят раждането на тази история в митологията на древните келти. Езическите корени могат да се открият и в съществуващия древен индоевропейски мит за магическия съд - символ на живота и възраждането. Други пък вярват, че разказите за Граала са свързани с тайно окултно общество, създадено в незапомнени времена и съхраняващо съкровено знание, предавано от поколение на поколение. Всички обяснения обаче си остават хипотези, които и днес не могат да бъдат подкрепени с особено солидни доказателства. Романите за Граала започват съществуването си от Франция, като по-късно са преведени на различни европейски диалекти. Малко на брой нефренски романи добавят нови важни елементи към историята на предмета. Първата съхранена и документирана история за Свещения Граал е романът в стихове Conte du Graal на Кретиен дьо Троа. Популярният френски трубадур и поет твърди, че разказът му се основава на данни, които открил в книгата на граф Филип Фландърски, нещо, което днес нито може да потвърдим, нито да отречем. В незавършената творба (1180-1191) прочутата вълшебна чаша заема ключово място. Дьо Троа разказва за рицаря Парсифал, който, докато вечерял в дома на Краля на рибарите, наблюдавал пищни шествия на младежи, носещи великолепни съдове с ястия. При Парсифал първо се вестява момък с кърваво копие, след него друг - с голям свещник. Накрая се появява красиво момиче с богато украсена чаша (graal). Рицарят обаче бил предупреден да не говори и останал мълчалив през цялото време. По-късно Парсифал разбира, че ако е задал уместните въпроси за видяното, щял да излекува осакатения си домакин. Дьо Троа описва Граала като дълбока купа, съдържаща щуки, сьомги или миноги. Съдът обаче представлявал интерес не заради украсата и съдържанието, а защото в него имало нафора, предназначена за сакатия баща на Краля на рибарите. Образът на Парсифал се основава на древната келтска сага Mabinogion, която разказва за героя Придер. Там е споменат и магически бокал, който има сходни с Граала качества. В по-късните легенди за крал Артур чашата вече е наречена Свещен Граал, говори се още за копието, с което са ранили Христос, и меча Ескалибур. Въпреки че разказът на Кретиен дьо Троа е най-ранният и най-влиятелният от всичките текстове за митичния съд, Робер дьо Борон е този, който прeвръща Граала от обикновена чаша в свещен съд. В рицарския си роман (1191- 1202) авторът разказва историята на Йосиф от Ариматея, който се сдобива с бокал от Тайната вечеря и в него събира капките кръв, паднали след свалянето на Исус от кръста. Йосиф бил хвърлен в затвора, където Христос го посещава и разяснява тайнствата на свещената чаша. Когато го освобождават, събира последователи и заминава на запад, където основава династия от пазачи на Граала. Смята се, че творбата на Борон прави недвусмислена връзка между свещената чаша и християнската традиция. Въпреки голямата популярност на легендите за Граала обаче църквата не ги признава.
vidomina:
Тъй като съм фенка на гръцката митология ето и една според мен мн интересна легенда за "тази иначе толкова прочута" Пандора
КОЯ Е ПАНДОРА
Когато Прометей откраднал за смъртните божествения огън, научил ги на разни изкуства и занаяти и им дал знания, животът на земята станал по-щастлив. Зевс, разгневен от постъпката на Прометей, го наказал жестоко, а на хората изпратил на земята зло. Той заповядал на славния бог ковача Хефест да смеси земя и вода и да направи от тая смес прекрасно момиче, което по сила да е равно на хората, да има нежен глас и поглед, подобен на погледа на безсмъртните богини. Зевсовата дъщеря Атина Палада трябвало да изтъче за момичето прекрасна дреха; богинята на любовта Афродита, трябвало да му даде прелест, на която никой не може да устои; Хермес да му даде хитър ум и ловкост.
Боговете веднага изпълнили Зевсовата заповед. Хефест направил от пръст необикновено красива девойка. Боговете й вдъхнали живот. Атина Палада и харитите облекли девойката в блестящи като слънцето дрехи и й сложили златни огърлици. Хорите поставили на разкошните й къдрици венец от благоухаещи пролетни цветя. Хермес вложил в устата й фалшиви и пълни с ласкателство думи. Боговете я нарекли Пандора, тъй като тя получила от всички дарове (Пандора, означава “надарена с всички дарове”). Пандора трябвало да донесе с появяването си нещастие на хората.
Когато това зло за хората било готово, Зевс изпратил Хермес да отнесе Пандора на земята при Прометеевия брат Епиметей. Мъдрият Прометей много пъти предупреждавал неразумния си брат и го съветвал да не приема дарове от гръмовержеца Зевс. Той се страхувал, че тези дарове ще донесат на хората нещастие. Но Епиметей не се вслушал в съветите на мъдрия си брат. Пандора го пленила с красотата си и той я взел за жена. Скоро Епиметей разбрал колко много зло донесла със себе си Пандора на хората.
В Епиметеевия дом имало голям съд, плътно затворен с тежък капак; никой не знаел какво има в тоя съд и никой не се решавал да го отвори, тъй като на всички било известно, че това носи нещастия. Любопитната Пандора тайно махнала капака от съда и по цялата земя се разпръснали нещастията, които били на времето затворени в него. Единствена само Надеждата останала на дъното на грамадния съд. Похлупакът на съда отново се затворил и Надеждата не излетяла от дома на Епиметей. Гръмовержецът Зевс не пожелал да стане това.
Щастливо живеели по-рано хората, без да познават злото, тежкия труд и унищожителните болести. Сега безброй беди се разпространили между хората. Сега и земята, и морето се изпълнили със зло. И дене, и нощем идват неканени при хората злото и болестите; те носят на хората и страдания. С нечути стъпки, мълчешката идват те, тъй като Зевс ги лишил от дар слово – той създал злото и болестите неми.
vidomina:
ОКОВИТЕ НА ДЯВОЛА
На няколко километра на североизток от най-южната точка на Англия, нос Лизард, се издига много живописно скалисто островче със странното име Менъкълс (англ.- окови). Погледнати от юг, стометровите каменни грамади напомнят на лапа с нокти. Не случайно малкият остров с площ не повече от 1 кв. км. носи толкова зловещо име- в скалите му са се разбили стотици кораби и хиляди хора са загинали във водите на Ламанша.
На нос Лизард се намира изоставената църква “Свети Франциск”. До нея има старо гробище, където са погребани повече от 400 жертви на корабокрушения. Местните жители смятат целия район и особено скалистия остров за омагьосани и никога не ходят на носа и в старинните развалини.
Корнуолската легенда разказва, че по тези места в незапомнени времена живял рибар със сина си. Бащата много пиел и тогава биел момчето. То ненавиждало баща си и се бояло от него. Веднъж след поредния побой то сключило сделка с дявола, който обещал да го избави от неговия мъчител, но срещу това поискал душата на момчето.
Няколко дни след сключването на сделката, бащата се напил и скочил от отвесната скала в бушуващтото море. Момчето разбрало, че това не е станало без намесата на дявола, съжалило за стореното и се покаяло пред местния свещеник. Божият служител опростил греховете му и благословил момчето, но никаква земна сила не можала да се противопостави на самия властелин на ада. В страха си момчето седнало в лодката си и отплавало в морето, наивно надявайки се, че там дяволът няма да може да го настигне. Но сатаната с огромните си ноктести лапи с размерите на хълм хванал момчето с намерението да изтръгне душата му от крехкото тяло. Тогава Създателят помогнал на покаялия се грешник и вкаменил лапата на дявола. Така се появил скалистият остров.
Според легендата дяволът и досега стои под водата и не може да освободи вкаменената си лапа, която е като в окови. Местните жители и рибарите казват, че по време на буря през воя на вятъра могат да се чуят зловещи стенания. Това е прикования дявол, който се опитва да се измъкне на свобода. В гнева си той отмъщава на целия човешки род и потопява корабите, доближили се твърде много до подводния му затвор.
През 1996 г. археологът от Лондонския университет проф. Теодор Джонстън-Тейлър проявил интерес към изоставената църква на безлюдния нос. С група ентусиасти той провел разкопки. Археолозите разчистили пода на църквата, покрит с каменни плочи. Оказало се, че върху тях са изсечени древни писмена. Църквата “Свети Франциск” била построена през 16в., но плочите с изписаните знаци били от много по-ранен период и напомняли на писмената от древните мегалити. Учените стигнали до извода, че на мястото на църквата преди това е имало някаква постройка и каменните плочи са останали от нея.
Местните жители не одобрявали плановете на новодошлите да безпокоят “дяволското място” и вярвали, че върху тях ще се стоварят множество нещастия. И действително, скоро един от археолозите паднал на едно съвсем равно място и си счупил крака, а друг без никаква причина получил силни колики.
Археолозите са били настанили в хотел в близкото село, но веднъж проф. Джонстън-Тейлър и неговият помощник, студент, останали да нощуват в палатка до църквата. Когато изгряла луната, мъжете се събудили от странни звуци сякаш някой се молел или напявал меланхолично. Не можело да се определи откъде идват звуците. Може би идвали направо изпод земята от страната на гробището? На следващия ден професорът изследвал гробището и намерил вход към древна гробница, намираща се под земята. Гробницата била издигната най-малко преди триста години и там лежали мъртви тела, превърнали се в мумии. Много внимателно пренесли някои от телата в лабораторията и там ученият ги изследвал. Станало ясно, че хората са умрели от загуба на кръв, след като им били прерязани гърлата.
Изследователите открили по стените на гробницата странни надписи и рисунки, в това число и обърнат кръст и череп. След консултация със специалист по древна магия професорът стигнал до извода, че някога в гробницата се извършвали черни меси.
Сериозно заинтригуван от историята на местността, професорът изучил огромно количество архивни документи. Той открил, че някога на мястото на църквата “Свети Франциск” е имало древен храм, където се извършвали обреди, посветени на дявола. Целта на обредите, включващи и човешки жертвопринушения, била освобождаването на сатаната от подводния му затвор.
В началото на следващата пролет Джонсън-Тейлър решил да продължи разкопките около църквата и гробището. Той с изненада открил, че телата, останали в гробницата, са изчезнали, а на стената са се появили магически символи на смъртта. При това печатът, поставен на металния люк, затварящ входа на гробницата, не бил повреден. Ако някой е влизал в гробницата, не е ясно как той е проникнал там.
Жителите на съседното село не обичали професора и почти не общували с него. Все пак собственикът на местната кръчма му разказал, че в заведението му понякога се появяват непознати мрачни хора. Те не са приказвали и винаги идват пеша, макар че очевидно са отдалече. След това те отивали към църквата. Местните жители смятат, че тези хора идват за черна меса, която правят под земята, може би в същата гробница. Но никой никога не ги е виждал да минават в обратната посока- от църквата към селото. Възрастните хора разказвали, че съществува цяла система от подземни тунели. Може би непознатите излизат от там.
През следващата година Джонсън-Тейлър отново се върнал, за да изследва църквата и подземията й. И отново в екипа на изследователите започнали да се случват неприятности. На шията на една млада жена се появило червено петно, а след това обривът покрил цялото тяло. Наложило се да постъпи в болница. На други двама от портфейлите им изчезнали кредитните карти. Останалите членове на групата започнали да напускат под благовидни предлози. Останал сам, професорът бил принуден да остави замисъла си и да се върне в Лондон.
След заминаването му се случило нещастие. На съседния на Лизард нос, Фенг Рок, има фар. На 25 май 1997 г. Джон Ричардсън, който работел на фара, се качил на него както обикновено. Повече никой не го е видял. В същия ден изчезнал и братът на Джон. Полицията търсила изчезналите, но не открила никакви следи. В издирването се включили и специалисти от Скотланд Ярд, но прекратили разследването, стигайки до извода, че изчезналите са паднали от скалите в морето в нетрезво състояние. Госпожа Ричардсън се почувствала много оскърбена, тъй като мъжът й никога през живота си не е употребявал алкохол. Местните жители вярват, че за пореден път прикованият към морското дъно сатана е погубил невинни души.
Госпожа Ричардсън се обърнала към медиума Силвърстоун от Фалмут. От сеанса при нея разбрала, че около нос Лизард има проход към паралелен свят, който понякога се отваря. Ясновидката се свързала с духа на Джон и той казал, че е срещнал зли същества от друг свят. Служителите на дявола искали да унищожат фара, за да може да стават повече корабокрушения. Джон отказал да изпълни желанието им и бил отвлечен в паралелен свят.
bebezavar:
тъй като съм фен на митовете и легендите, както и съществата ето и моя любимец:
Еднорога - мистичен или реален?
Еднорогът/Ликорната (Unicorn) представлява Кон с изяществото на газела и с голям рог в средата на челото. Еднорогът, едновременно грациозен и див, е изключително популярен и се среща в голям брой легенди, съчинени от източни и западни народи. През средновековието смятали, че еднорогът може да бъде приближен само от млади момичета. На рога се приписвали вълшбни качества - например да пречиства водата и да неутрализира отровите. Твърдяло се, че вълшебното животно се превръща в истинска форуя при вида на своя враг - слона. Рогът му бил по-скъп от цял град. Случайност ли е фактът, че Еднорога бил познат едновременно в толкова отдалечени помежду си култури като европейската и китайската? Дали Еднорогът не е "сухоземната" версия на нарвала с неговия рог? Съществувал ли е наистина, или е само приказно превъплащение на нарвала? Ще ви предоставя "няколко реда" доказващи съществуването на еднорога, и Моля ви, преди да пишете, ги прочетете... "Легендарния Еднорог съществува!" С това доста удивително съобщение се обръща към цяла Европа не кой да е, епископът на Севилия Изидор. По онова време думите на визшия духовник имали голяма тежест и значение, както и самия факт, че един епископ лично прави през VII век изказването по темата за Еднорога. Имал е обаче основателна причина. По онова време църквата била в много изострени отношения със секти и течения, подлагащи на съмнение ортодоксалното учение. Както се изразил един учен "при това положение един епископ никога няма да започне да разпространява езически легенди, от което де последват още повече вълнения и несигурност. Не, щом еписпът е казал, че Еднорогът съществува, значи той наистина е бил убеден в това." Какво е знаел епископ Изидор за обвитата в легенди, загадъчна фигура на еднорога? "Една девица трябва д анакара животното да сложи глава в скута и. Тогава буйността му ще изчезне, и той ще заспи." Тук е мястото да направим един преглед на колко много неща е бил символ Еднорога: Според "Лексикон на традиционните символи": "Еднорог - лунен, женствен символ, чиято мъжка противоположност е лъвът; целомъдрие, чистота, непорочност, свършена доброта, добродетел и сила на духа и тялото, непреходност. Тъй като двата му рога са сплетени един в друг, символизира единството на противоречията и неделимата господарска власт. При изобразяване на Дървото на живота от двете му страни се изписва по един Еднорог като страж. Борбата м/у лъва и Еднорога олицетворява слънчевите лъчи и лунни сили и антиподните двойки. Рогът му може да открива и неутрализира сложената във вода отрова." В Египет Еднорога е символ на всички морални добродетели. При алхимиците Еднорога олицетворява живака, чиято противоположност е сярата, олицетворявана от лъва. В Китай често го отъжествявали с квилин, едно от четирите духовни създания. (Квилин - китайско-легендарно същество, натичано понякога Еднорог, олицетворяващо обединяването на силите Ин и Ян (Ян съответства на мъжката, а Ин - на женската сила)). Рогът е знак за щастие на императора. В Християнския свят Христос "Рог на освобождението", рогът като противоотрова символизира силата на Христос да унижтожава греховното; това, че рогът е само един, символизира единството на Христос - син или Христос като единствения Божи син. Олицетворявайки чистота, целомъдрие и непорочност, той е атрибут н Дева мария и символ на всички морални добродетели. Животът му на единак олицетворява живота в манастира, атрибут на св, Юстина от Антиохия и св. Юстина от Падуа. При даоистите Еднорогът е основен символ, в образа на квилин събира петте елемента и дородетели. При гърците и римляните рогът е лунен сърп. Еднорогът е атрибут на всички девици, богините на луната и най-вече на Артемида и Диана. В хералдиката Еднорогът има тяло и глава на кон, лъвска грива, крака и копита на елен, а в средата на челото - вит рог; заедно с лъва олицетворява силата на слънцето и луната. В Иран - свършенството; всички морални добродетели. При евреите - кралско владичество, силата на тялото, могъщество. В Шумер е бил лунен символ, символ на непорочните богини, изобразява се заедно с дървото на живота. Ктасей съобщава (ок 400 г. пр. н. е.) за съществуването на подобен на магаре кон, с целебен рог, който е много див и може да бъде хванат само от девица. Плиний го описва с тяло на жребец, глава на елен, слонски крака, зурла на глиган и черен, дълъг два лакътя рог на челото, под който е израснал гранат, лекуващ при докосване всякакви рани. Сърцето на животното също лекувало, и с право Еднорогът става емблема на аптеките. През 1933 година американския биолог д-р Франклин Дав опитал да създаде Еднорог. Той оперирал новородено теле, присаждайки корените на рогата му един до друг, в средата на челото. Действително израстнал само един рог. Но животното си останало пак теле, а рогът - говежди. И въобще не приличал на усукания, прас рог на Еднорога. Историите не свършват дори в цирк "Ringling Bros., Barnum & Bailey", където сензационно обявили, че ще представят на уважаемата публика истински еднорог. Възмутени природозащитници иг обявили в измама и измъчване на животни. На коза били имплантирани рога на крава. Каквото и да е представлявал в действителност Еднорогът от цирк "Ринглинг" той също не се доближавал до общоприетата представа. Днес съществува ооще една възможност - генното инжинерство. При съвременното състояние на тази наука изглежда лесно да се създаде животно, изглеждащо като толкова описаното през вековете митично същество. Но не е и така лесно. Освен това, вече е на лице достатъчно чувствително обществено съзнание, непозволяващо безобразно да се прави всичко възможно. Такова нещо сигурно би предизвикало вълна от възмущение. Но само ако си помислим, че далеч някога е била извършена генна мутация, или се е получила мутация или невероятно кръстосване на видове, довело до появата на няколко екземпляра, послужили за първообраз на Еднорога ... ? Дори Еднорогът да е само плод на фантазията и неговата "загадъчност" да остава само в рамките на изложените тук моменти, защо тогава това същество продължава да занимава вече толкова векове човечеството, докосва нещо у хората, кара ги да се учвстват съпричастни, буди духовете им..
Навигация
[0] Списък на темите