© "Пощенска кутия за приказки"
Какво е истинското име на Баба Яга? Защо се е пропил Торбалан? Как така заедно с караконджула Кехайот се оказаха издирвани за убийството на Крали Марко? Кой всъщност стои зад криптовалутата грошкойн? Какво има в Царичината дупка? Защо се провежда змей парад?"
Ако не знаете отговорите на тези въпроси, прочетете "Съвременна българска митология" (издателство "Пощенска кутия за приказки") - втората книга и дебютен роман на Самуил Петканов. Ето как сайтът му "Не! Новините" отразява новината:
"В книгата на оплешивяващия несиметрично Петканов се проследяват перипетиите в живота на някои приказни и митични герои и същества, известни от приказките, митовете и легендите на България, Балканите, а и други нашенски райони от света, което било окачествено като лековато прахосване на енергия вместо да препише нечия научна разработка и да си свирка."
Авторът пояснява в предговора защо се е захванал с тези герои:
"По-просто беше преди години. Десетилетия. Векове. Нали?
Хората наоколо бяха предимно същите като тебе. Повечето от тях даже ти бяха роднини. Или роднини на роднини. Рядко чуваше по някоя история, случила се надалеч. По-често научаваше за неща, случили се наоколо.
Рядко се изненадваше. Познатото за теб вероятно е било такова и на тези преди теб. И на тези преди тях. А за непознатите работи, за мистериите, за кошмарите, за късмета, за хаоса - обясненията идваха от приказките, от митовете и от легендите. И те носеха истина, утеха, развлечение.
Вярвания, обреди, обичаи, предания, поверия, притчи. И множество герои, духове, същества и одухотворени сили, контролиращи онова, което не контролирате ти, някой роднина или роднина на роднина. Това бяха основните съставки на съзнанието ти.
Но с времето светът порасна. И ти се запозна с повече хора от по-далече. Ти научи повече истории, по-нови, по-достоверни, но и много по-различни.
Научаваше ги от първите вестници, от телеграфа, от телефона, радиото, телевизията, интернет. От все по-далечните пътешественици, идващи при теб. А и ти тръгна сред тях. Загадките намаляха, намаля и нуждата да споменаваш обясненията, оставени от тези преди теб.
Светът ти се промени от днес за утре. И оставеното от тези преди теб и тези преди тях, за да намираш обяснение, бързо го забрави. Нямаше време за него от толкова много новости.
Днес не живееш по-сигурно. С повечето отговори идват повече въпроси. С повечето познати откриваш колко много непознати има наоколо. И то все по-близо. Всичко става повече, по-бързо, по-обсебващо.
И губиш идея, яснота, посока, обяснение. Тези преди теб не са живели така и не са те подготвили. Има ли нови герои, кои духове са добри и кои са лошите, на кои същества да вярваш и кои да отбягваш? Как да умилостивиш стихиите?
Но не се бой.
Старите герои, духове, същества и одухотворени сили са тук. И имат същите проблеми като теб.
Ето как разрешават някои от тях.
Приятно четене."
"Дневник" също му зададе няколко въпроса:
© Петър Димов Самуил Петканов
Пародията е най-характерното в стила ви. В този дух ли е издържан романът "Съвременна българска митология"?
- Само отчасти. В по-кратките жанрове като "Не!Новините" пародията е основен похват, докато в романа има повече място за експерименти със сюжета.
Какви митове разказвате в него? Разкажете един кратък.
- Целта на "Съвременна българска митология" е да даде възможно развитие на позабравените български, балкански и славянски митове в днешно време. Да вземем например Торбалан - справя ли се с респектирането и плашенето на деца, може ли да си открадне? Или умните часовници и фактът, че децата не играят навън футбол до по тъмно, му пречат и той се чуди къде да емигрира?
Героите имат ли свои прототипи и кои са те?
- Не, те са старите герои. Крали Марко си е Крали Марко, Баба Яга си е Баба Яга.
Мислите ли, че сатирата днес успява да промени мисленето на хора със закостенели представи?
- Не. И това не ѝ е целта. Хората със закостенели представи нямат непременно погрешно мислене. Също така сатирата не цели непременно промяна на мисленето, а по-скоро друг начин за реакция към околната среда. По-голям проблем е истеричната реактивност, импулсивното раздаване на присъди и възприемането на собствената честност като достатъчен атестат за правота.
Имате ли представа какви хора ви четат?
- Живи. Предимно.
Но кого от политическия елит бихте подарили книгата си? Защо?
- Нека да си я купят, политическият елит получава достатъчно от данъците ми.
Кой е любимият ви писател сатирик?
- Хашек.
Защо "Не!Новините", които пишете, често звучат по-реалистично от истинските новини?
- "Не!Новините" и истинските новини са в конкуренция. "Не!Новините" разчитат на хипербола, пародия, фантазия и абсурдизъм, за да имат някаква стойност и да спечелят вниманието на аудиторията. Истинските новини печелят, когато се случат и е нямало нужда от хипербола, пародия, фантазия и абсурдизъм.
"Не!Новините" са като елитен спортист - трябват много усилия, за да достигнат до завидни резултати. Истинските новини обаче могат да ги бият, ако бебе наистина пробяга 100 метра, преди да е проходило, за под 9 секунди, на писта, осеяна с нажежени до червено кабърчета.
Из "Съвременна българска митология" от Самуил Петканов
ГЛАВА ШЕСТА
Смелото скриване на страшилищата
- Пресвети Тангра помогни ми. О, божичко, Исусе! Перуне всемилустивий, закриляй ме! Дева Марийо, о, ювиги Авитохоле! - повтаряше си Кехайот, докато се клати напред-назад. Страх, паника, параноя и дори гузна съвест се сблъскваха в душата му. А душите на караконджулите се намираха в техните крака и по-точно в петите им. Което караше стъпалата му да приличат на пъстърви на сухо, опитващи се да се върнат във водата.
- Класически случай на паник атака! - заяви декларативно Баба Яга, спокойно пушейки две цигари едновременно. Безсмъртието не я предпазваше от ефектите им, с изключение на умирането.
- Мале, мале, в каква ситуация се насадихме. - по-умерено се вайкаше и Торбалан.
- Лекува се с гръсти. Но нямам, продала съм го гръстито гръстите Абе, таковата, марихуана. Като с броколи - не ми звучи никак дали е единствено число, множествено число. Не е една беля. Ама сега ще те успокоя, имам и други методи. - продължи хладнокръвно магьосницата, ровейки из жабката и около седалките на таксито си.
След като се убеди, че не притежава леки опиати из колата си, баба Яга изу едната си обувка. И с действие, неподлежащо на обяснение в рамките на познатата ни наука биология, така изчекна крака си, че го завартя в тазобедрената си става на 180 градуса. Така тя вирна стъпалото си в лицето на Кехайот, който се тресеше и не забеляза това действие. Но няма нужда от по-обстойни описания - долният десен крайник на вещицата импонираше на очакванията, породени от досегашните разкази за външния ѝ вид. От гледката и миризмата караконджулът мигом припадна на задната седалка.
При настъпилата тишина и спокойствие в колата Баба Яга обясни на Торбалан, че вече има план и всичко ще бъде наред. Въпреки, че няма и два часа, откакто се срещнаха, а и преди това само се познаваха, но не са били никога близки, той ѝ имаше все повече и повече доверие с всяка минута. Даже сякаш се радваше, че е в този кюп и с нея, а не само с Кехайот. Но най-много се радваше, че си видя мутрата по телевизията. И не само той.
- Ама какви снимки ни бяха избрали, а! - весело подметна Баба Яга.
- Нали? - облекчи се, че не само той се е отдал на суетни мисли в тоя иначе напрегнат момент.
- Мисля, че поне няколко дечица тази нощ ще сънуват кошмари.
- Дано!
Торбалан се окрили, че за първи път от години има потенциал да сее страх. При това колко ударно - през всички медии, напоително и обилно се обяснява, че е част от план за убиване на легендарен и непобедим герой чрез черна магия. Почувства се отново релевантен, отново жив, отново смислен. За съжаление обаче причината за това не беше нещо, което е направил. А лъжа. Сподели това с Баба Яга, която отново бе спокойна:
- Добре, ти едно време, когато беше голямо страшилище за децата, колко деца си отвлякъл? - попита го ребром.
- Ами то с тези, дето на майтап и няколко, дето родителите ме помолиха да им изплаша децата само за няколко минути две и три значи около пет.
- А без тези на майтап и по молба на родителите?
- Н-н-нула. - притеснено отговори Торбалан.
- Ти знаеш ли колко черни магии съм направила аз през вековете?
- Колко?
- 34 567. Ако броим и тези, които не са сработили.
- А без тези, които не са сработили?
- 1 783.
- Пак са си доста. - плахо рече Торбалан.
- Идеята е, че няма нужда да вършим реално тия неща, за които ни помнят и знаят. Ето, Крали Марко, лека му пръст, никога не е освобождавал и един синджир роби.
- Да бе, да!
- Виж, сложно е. Но е и просто. Ние съществуваме точно дотолкова, доколкото вярват в нас. Когато повярват, че не аз ги тровя у урочасвам, а ретроградният Меркурий и химически дири от самолетите, ме забравят. Няма я вече диагнозата "има черна магия от зла вещица". Когато вярват, че компютърните игри са заплаха за детското съзнание, забравят теб. И заради това аз карам такси, а ти взимаш социални помощи и се пропиваш, за да забравиш колко си забравен. И нас с теб все още ни поназнайват. Този караконджул тук дори сам е забравил себе си.
Баба Яга спря таксито в едно междублоково пространство. Вече се свечеряваше и мястото на тази спирка успешно можеше да е в кой да е краен квартал, а Торбалан бе прекалено развълнуван, за да обърне внимание в каква посока са си тръгнали от пивницата. А Кехайот бе прекалено припаднал.
От успокоително-философски, вдъхващ увереност и симатия, тонът на легендарната вещица стана по-делови, а цигарата в ръката ѝ вече имаше функция на диригентска палка.
- Трябва да сменим колата. Тази ще я търсят. Извади го симпатягата от тук и ме чакай ей там зад ония кофи, имам да взема малко багаж от вкъщи и ще дойда тук след минута.
Докато Торбалан извади от задната седалка на ръце заспалият в ембрионална поза Кехайот, магьосницата бе изчезнала. Може би в някой от входовете, може би в контейнерите за боклук, може би вдън земя. Замисли се върху думите ѝ и как те му повлияха. От пораженческата нагласа, която споделяше пред аверите в "Цирозовата Хала", той преобрази мисленето си. Вярваше в тезата, че трябва да се възползва от ненадейно споходилата го слава и да върне значимостта си. Но точно както се беше разанализирал по тази екзистенциална тема, Кехайот почна да се пробужда.
Караконджулът бе доста жилесто същество. Нисичък спрямо средния за човеците ръст, хилав, но космат, смугъл, но със страшно светли очи, с които можеше да вижда в тъмнината. Съществата от този вид бяха толкова отдавна забравени, че легендите за тях бяха откъслечни, хаотични, непълни, противоречиви и май все още съществуваха заради фонетичната дарба на думата караконджул. Каликандзер. Карканджол. Буганец. Кукуд. Гоблин.
Знаеше се, че са страшни гадове, плашат, вършат поразии, въртят номера на пътници, спят в гробища или пък излизат да пакостят по Коледа, еднокраки са, имат конски, кози или вълчи глави. Толкова откъслечни, бледи и противоречиви бяха спомените за тях, така че нищо чудно, че самият Кехайот не подозираше с каква сила разполага. Но сега за пореден път не подозираше къде е попаднал при събуждането си от изненадващ припадък.
- Къде сме? Какво става? Сънувах, че сме заподозрени за убийство чрез черна магия на Крали Марко. И бягаме с Баба Яга на не знам къде. - сподели с изненадваща точност какво се случва обърканият Кехайот.
- Не си сънувал. Точно това е ситуацията в общи линии.
- Къде е Баба Яга? Къде сме?
- Нямам идея. И нямам идея. Каза, че ще дойде след малко. Трябвало да сменим колата, защото таксито със сигурност са го засекли и ще ни намерят лесно по него.
- Какво се случва, по дяволите? - започна да възстановява нивото на паника караконджулът.
- Най-после сме релевантни! - изрече Торбалан. Той не усещаше абсурдността на ситуация: Леко скрит иззад два контейнера за смет, държащ в ръцете си като малко бебе караконджул.
- Как така релевантни? Какво изобщо си мислиш, че значи това?! - попита Кехайот, съмнявайки се в това, че неговият приятел-страшилище ползва конкретното понятие по уместен и адекватен начин.
- Дадоха ни по телевизията. Обявиха, че сме опасни. Че сме способни да убием един от най-силните хора в държавата, че можем черна магия. Че можем отново да плашим.
- И как това е хубаво? Ще ни заловят, ще ни убият, ако не - ще ни осъдят и тикнат в затвора. Как ще докажем, че сме невинни?
- Не ме разбра. Ние сме родени, за да всяваме страх.
- Не ме разбра. Имаме сериозен проблем, от който не виждам как ще се измъкнем. Присъдата ни е произнесена - убийците на Крали Марко. Ще навържат срещата ни в токсикологията, има камери там, ще видят, че едва не се сбихме. Ще ни видят на летището, нищо чудно камерите на репортерите да са заснели как ни зяпна той, как го зяпнахме ние. После се качваме в колата на една от най-известните черни магьосница в страната. Точно в тоя момент би било добре да имаме малко по-положителен публичен образ от страшилища и убийци.
- Вече е най-известната. И нея я бяха позабравили. До днес. - подчерта Торбалан.
- Как това ти е най-важното, бе Торбалане! Не разбираш ли в каква безизходица сме!? Като си толкова спокоен, какъв е планът, какво ще правим? Може би знаеш нещо, което аз не знам
Разпаленият им диспут относно сериозността на ситуацията бе секнат от внезапното стряскане на двамата. А те се стреснаха от необяснимо силен и рязък шум на нещо, идващо към тях. Нещо огромно. Нещо черно. Нещо, което приличаше на мелницата за пипер на Перун, който се бе запалил по кулинарията наскоро, но това е друга история, чието място не е тук.
Само след два мига и половина се сапикясаха и установиха, че произходът на този шум е от рева на двигател. Не кой да е, а V12 битурбо двигателят на Mercedes-AMG G 65. Близо 3-тонна, матовочерна, четириколесна крепост, която се озова на 2 метра от тях с пъргавината на пенсионер, който иска да бъде първи на ескалатора, да се подпре на двете перила и качването около него да стане невъзможно.
Без да се наговарят, Кехайот и Торбалан сериозно обмислиха да се наакат в този момент. За щастие телата им бяха толкова шокирани, че не се подчиниха на мислите им, а същевременно прозорецът на това возило се свали и отвътре се подаде Баба Яга - изглеждаща все толкова отблъскващо и долно.
