ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СУЕВЕРИЯТА

 

А  Б  В  Г  Д  Е  Ж  З  И  Й  К  Л  М  Н  О  П  Р  С  Т  У  Ф  Х  Ц  Ч  Ш  Щ  Ю


 

АБРАКАДАБРА

 

 

Вж. СЪЩО АМУЛЕТИ)

 

 

Тази дума, която всички ние сме произнасяли десетки пъти на шега, е била приемана доста сериозно през Средновековието. Хората вярвали, че самата дума е лекарство срещу треска. Болният трябвало да носи на врата си пергаментов амулет с думата, изписана под формата на обърната пирамида (фигура, която също е смятана за магически символ, вж. ПИРАМИДА):

 

Абракадабра

Абракадабр

Абракадаб

Абракада

Абракад

Абрака

Абрак

Абра

Аб

А

 

В някои страни се приемало, че е достатъчно болният от треска просто да изпише няколко пъти думата, като всеки път изпуска по една буква по посочения no-горе ме тод. Така треската щяла да изчезне заедно с буквите. Според поверието магията помагала също така срещу зъбобол и инфекции.

Вярата в тази магическа дума вероятно се корени назад във времето от преди Христа, но историята не е запазила точното име на демона или на злия дух, от който е произлязла След 2 в. от н.е. кабалистите - определена секта в еврейската религия, използвали разновидност на Абракадабра като магия за прокуждане на зли духове. При тях А означавало баща, Бен -син, а Руах Акадош - Светия дух.

През Средновековието било много разпространено вярването, че самото име на свръхестествените същества крие магическа сила. Хората призовавали имена за защита - нещо, което и ние правим - и смятали, че познаването на истинските имена на божествата ще им бъде от полза. Със засилването на тази тенденция магьосниците започнали да използват фантастични, непонятни думи вместо имената на божествата и Абракадабра лека-полека се превърнала в популярен термин от магьосническото изкуство. Защото според магьосниците колкото по-неразбираеми били думите, толкова, по-мощни магически сили можели да призоват.

 

 

 

АД

 

Слизането в ада е лесно - портите му стоят отворени ден и нощ. Но да се изкачиш нагоре и да избягаш в горния свят - това е трудната задача.

(Виргилий, Енеида, VI)

Адът изглежда е това, което най-много притеснява или плаши човека. Наричат го още пъкъл, царството на сенките и прочее - поредицата евфемизми за него е безкрай на. Дори Ню Йорк е известен като Дяволския град.

Адът е противоположността на Рая. Там отиват душите на онези смъртни, които са постъпвали лошо, докато са били живи. Адът е и средството, чрез което Господ наказва смъртните заради липсата на вяра в Него.

В света на суеверията, Адът е мястото, откъдето идват Дяволът и неговите служители. Той е домът на Злото и е най-страшното място, което един суеверен човек може да си представи. Щом чуе да се споменава за Ада, суеверният трябва да плюе три пъти, да се завърти седем пъти, да чукне на дърво, да пипне желязо, или да изпълни някой друг от обредите за разваляне на магии, благодарение на който ще избегне среща с Дявола и пътуване към Ада.

 

 

............

АКО ПОГЛЕДЪТ МОЖЕШЕ ДА УБИВА

(Вж. УРОКИ, ФАТАЛЕН ПОГЛЕД)

 ............

АЛА-БАЛА-НИЦА

 

Прочутата у нас детска броилка „Ала-бала-ница, турска паница, ой гиди Ванчо, наш капитанчо" има следния аналог на английски: „deny, meeny, miny, mo", който - оказва се, произтича от древната (1 в.пр. Хр.) друидска версия:

Eena, meena, mona, mite Basca, lora, hora, bite, Hugga, bucca, bau; Eggs, butter, cheese, bread, Stick, stock, stone dead - O-U-T!

Според теолога Чарлз Франсис Потър (Standart Dictionary of Folklore, Mythologie and Legend, 1949), тези безсмислени стихчета били древна магическа броилка, изпол звана при избирането на човешки жертви за друидските церемонии.

Днес броим „ала-бала-ница", когато се колебаем меж ду две неща, или за да решим кой първи ще поеме някак во задължение.

............

АЛБАТРОС

Кога албатросът носи нещастие? Да си спомним ужа са на стария моряк от поемата на Колридж:

Бог да те пази, стари моряко, от демоните, които те измъчват! -Какво зло те сполетя? - С арбалета си улучих Албатроса.

(Поема за Стария моряк, I)

Моряшкото поверие гласи, че ако убиеш албатрос, това ще донесе злощастие на кораба ти и на целия му екипаж, а самия теб ще те застигне смърт. Смята се, че албатросите, следващи корабите през морето, носят душите на удавени моряци, които искат да са по-близо до другарите си. Според друга легенда птицата лети след кораби те, за да може да помогне на спасителите в случай на корабокрушение.

Някои мислят, че албатросът спи по време на полет, защото често застива неподвижен в небето. Други вярват, че кръжащата над кораба птица е предвестник на дълги дни лошо време. Взирайки се в бушуващото море, всеки капитан може да каже като стария моряк на Колридж:

Вместо на арбалета Албатросът на моя врат висеше.

............

 

АМЕТИСТИ

Носели са ги Клеопатра и Екатерина Велика. Според легендата Свети Валентин притежавал аметист, на който бил гравиран ликът на Купидон. Египетските войници носели този камък в битките - разчитали, че ще ги спаси от опасни ситуации и ще им осигури победи. Може би най-чудното нещо, свързано с аметиста, е древното поверие, че помага срещу напиване! Гърците вярвали, че благодарение на винения си цвят камъкът предпазвал притежателя си от напиване и затова го нарекли аметистос, т.е. „този, който не се напива". Те също така изсичали от аметист винени чаши, за да предпазят пиещия от алкохолна интоксикация.

Има една гръцка легенда за Бакхус, бог на виното и гуляите. Веднъж той се ядосал на богинята на лова Артемида и се заканил да излее гнева си върху първия смъртен, който му се изпречи на пътя. Случило се, че това била млада девойка на име Аметист, която отивала да се поклони пред олтара на Артемида. Когато видяла, че тигрите на Бакхус се канят да се нахвърлят върху й, тя призовала Артемида на помощ. За да я спаси, богинята тутакси я превърнала в статуя. В знак на разкаяние Бакхус залял статуята с вино и така придал на Аметист красивия й цвят и дори й гарантирал имунитет срещу наркотичния ефект на алкохолните напитки.

През Средновековието аметистът бил наричан Епископския камък, защото с него украсявали пръстените, носени от епископите на третия пръст на дясната ръка като знак, че са венчани за Църквата.

За евреите аметистът бил камъкът на Дан, едно от дванайсетте еврейски племена, и бил символ на справедли вост, смелост и правда.

Аметистът е камъкът на родените под знака на Водолей. Смята се, че подтиква водолеите, които го носят, към умереност и самодисциплина.

 Родените под Водолея ще намерят спокойствие и прямота на мисълта Освободени от страстта ще бъдат безгрижни ще са ако носят аметист

(Неизвестен автор)

Някои хора вярват, че гравираният аметист притежава особена сила. Ако на него са гравирани Луната или Слън цето, той би трябвало да ви пази от бури. Други фигури гравирани върху камъка, предпазвали от напиване и крад ци, осигурявали приятни сънища или дори вкарвали не верни съпрузи в правия път.

Освен всичко, казано дотук, от аметиста се очаква да помага и срещу главоболие, зъбобол и подагра!

 ............

АМИН

Защо казваме „амин" в началото и в края на молитви те? Предполага се, че едно силно и гръмогласно амин, произнесено задружно от богомолците, ще задържи отворени Райските двери.

Амин е знак за съгласие, потвърждение, одобрение или, както пише във Второзаконието:

Целият народ да се обади и каже: амин!

Макбет, който вероятно е имал нужда да види отворени Райските двери повече от когото и да било друг, казва:

Аз имах нужда от благословия, а това, "Амин" ми се залости в гърлото!

(Шекспир, Макбет, II:2)

............

 

АМУЛЕТИ

(Вж. СЪЩО АБРАКАДАБРА, ЧЕТИРИЛИСТНА ДЕТЕЛИНА, ПОДКОВА, ЗАЕШКО КРАЧЕ, ТАЛИСМАН)

Амулетът е предмет, използван да предпазва от зло или да носи късмет. Може да бъде носен, закачан на входната врата, връзвай в автомобил или на бебешка количка. Аму летът трябва да е от естествен произход, а не специално изработен за целта предмет. За амулет може да послужи всичко, което според собственика му притежава някакви по-специални свойства - например пръстен, камък, книга, подкова или част от животно. Може би най-популярният амулет в историята е заешкото краче. (вж. ЗАЕШКО КРАЧЕ) Частите от животни се използват много често като аму лети. Смята се, че носят голям късмет. Лъвски зъб се носи за смелост; тигровата кожа или мечият нокът вдъхват сила. През петдесетте години децата връзвали лисичи опашки за велосипедите си, за да ги направят по-бързи.

За използваните като амулети хлопатари и камбанки се предполага, че пропъждат злите сили. Затова често ги окачват по коне и добитък. Преди векове като амулети ги носели и пътешествениците, дебнати от какви ли не опасности из чуждите земи.

За златните предмети се смята, че носят щастие, тъй като според древна легенда, златото се е родило от сълзи те на Бога на Слънцето. От амулетите в сърцевидна форма пък се очаква да осигурят на притежателите си вечна любов, както и да ги предпазват от сърдечни заболява ния.

Един от най-популярните амулети в Италия е червеното чушле. Все още някои вярват, че сушената червена чушка може да държи дявола надалеч, защото той се плаши от червено. (вж. Цветове) Изсушено, червеното чушле прилича на дяволски рог. Затова се предполага, че може да те спаси от посегателствата на Лукавия. Предпазната мощ на този конкретен амулет напоследък доста позавехна заради масовото производство на пластмасови чушлета. Все пак трудно е да си представим Дявола, изпла шен от парче пластмаса.

Други често срещани амулети са коралът, коренче от мандрагора, четирилистна детелина, кичур коса, зъбче, предмети с формата на човешка длан, медальони с обра зите на светци, пръстени с подходящ за зодията камък и абракадабра.

Разликата между амулета и талисмана е в това, че аму летът е пасивен предмет - човек просто го носи със себе си. Докато талисманът изисква известно усилие от търса чите на щастие и късмет. За да действа талисманът ефективно, притежателят му трябва да го целува, докосва или размахва, (вж. ТАЛИСМАН)

............

АНАНАС

В очите на викторианците този екзотичен плод бил из раз на съвършенство. Когато някой подарявал ананас, той всъщност искал да каже „Ти си съвършен".

............

АНГЕЛИ

(Вж. ЗВЕЗДИ)

............

ANKH

Ankh (произнася се „танк") е подобен на кръст сим вол, дошъл до нас от древноегипетските йероглифи. Той означава живот. По рисунките обикновено го държат в ръце фараоните и различните богове. Често се превежда като „ключ към живота".

Днес на този символ не се придават някакви особени мистични свойства. Той все пак успя да си възвърне част от популярността, след като писателката Жаклин Сюзанприпомни за него в бестселъра си „Машина за любов". И съответно йероглифът придоби категорично сексуален подтекст.

Друга негова интерпретация, открита в ранни древног ръцки писания, е гръцката буква may (Т), която означава живот. Ако над нея има изписан кръг - знак за вечност, тя означава вечен живот.

Така или иначе този йероглиф се превърна в привле кателен талисман (вж. ТАЛИСМАН), който хората носят на верижки или гравиран върху пръстен.

 

 

............

АФРОДИЗИАЦИ

Вж. СЪЩО КОРЕН ОТ МАНДРАГОРА, СТРИДИ, ДОМАТИ

 

Натуралните афродизиаци винаги са били приемани без всякакво съмнение. В Хенри IV, част I; 11:2, Шекспир пише: „Но сякаш съм омагьосан да дружа с него. Да ме обесят, ако този мошеник не ме е напоил с билки, които ме карат да го обичам"1

В древен Рим като афродизиак се таксувала пилешката супа; в древен Египет разчитали на марулята. Доматите (и картофите) някога били смятани за толкова мощни афродизиаци, че били обявени извън закона, (вж. ДОМАТИ)

Древните вярвали силно и безпрекословно в принципа, че външната прилика е признак за вътрешно сходство. С други думи, храните, които по форма наподобявали полови органи трябвало да увеличават сексуалното удоволст вие. Така например аспержите и кервизът напомнят мъжки полов орган; стридите (вж. Стриди) и мидите - женски. По същата логика яйцата и хайверът и до днес се смятат за стимулиращи храни. (За жалост, има доказателства, че основаната на подобен род внушения сексуална терапия постига no-скоро обратния ефект, отколкото да пома га. Много люде отказват да ядат тези храни поради същи те причини, поради които други ги превъзнасят!)

Ботаникът Николас Кулпепър и други хербалисти виж дали в артишока проводник на влиянието на Венера. През 1649-а по повод артишока Кулпепър казва: „И поради това не е чудно, че този зеленчук предизвиква сладострастието." (The Complete Herbal and English Physician Enlarged)

............

 

АХИЛЕСОВА ПЕТА

Ако в петата ви се забие стрела, със сигурност страшно ще ви заболи, но инцидентът най-вероятно ще остане без фатални последствия. Древна легенда, дошла до нас благодарение на гръцкия поет Омир, разказва за един во ин, прочут с изключителната си смелост, сила и най-вече със своята неуязвимост. Според Омировия разказ майката на Ахил сънувала, че синът й ще загине в битка. За да го предпази, тя го потопила в река Стикс. Водите й обвили цялото му тяло със защитна броня, само петата, за която майка му го държала, останала на сухо. Според сказанието по време на Троянската война Парис убил Ахил с отровна стрела, насочена от ръката на бог Аполон право в петата на иначе неуязвимия воин.

Медицинската наука отдала нужното на Омир, като нарекла мускула, свързващ прасеца с петата, ахилесово сухожилие.

Днес използваме идиома „Ахилесова пета", когато го ворим за слабото място на даден човек или система.

 

 

 

Към началната страница

Милена Петрова ® slujebni@mail.bg

Тръси по дума