Махабхарата

Голямата епическа поема, посветена на войната между Пандави и Каурави. Един от най-великите епоси на човечеството. Състои се от 220 000 строфи (срв. Омировата Илиада съдържа 11 000). Окончателният й редактор бил Кришна Дваипаяна, или за кратко - Вяса, "Съставителят", но той самият има митичен характер, поради което авторството му е съмнително. Безспорно съставянето на Махабхарата е отнело доста продължителен период от време, особено ако се отчетат и съществуващите в епоса езикови и формални (от гледна точка на метриката на стиха) различия.
Заглавието вероятно има предвид Бхаратите, потомците на цар Бхарата – основните герои в епоса. Маха-Бхарата означава буквално също така и “Великата Индия”, но като название е вече изцяло и трайно закрепено към епоса – уникално творение в световната литература. Въпреки че не са малко боговете и демоните в поемата, все пак основната част от героите са хора с чисто човешка индивидуалност.
Епическите митове на Индия наподобяват руските билини-сказания. Също като тях те са населени с безброй действащи лица, всяко от които назовано с по няколко имена, което извънредно много затруднява възприемането им. Нещата се усложняват още повече, като прибавим, че всички герои са в някаква роднинска връзка помежду си – братовчеди, чичовци, съребреници и пр. По-долу ви предлагаме една много сбита версия на епоса.
Цар Шантану имал син на име Бхишма Шантавана. На стари години цар Шантану се влюбил в принцеса Сатявати, но тя отказала да се омъжи, понеже синът й нямало да наследи престола като непървороден. Бхишма бил толкова благороден, че се заклел да не става цар, само и само баща му да се ожени за възлюбената си. Сатявати родила двама синове. Когато им дошло времето и двамата се оженили, но не успели да завъдят потомство, тъй като се поминали твърде млади. Тогава Сатявати помолила Кришна Дваияпана (=Вяса, поета) да сподели брачното ложе на двете вдовици и да посее в тях семето си вместо покойните й синове. (Обичаят най-близкият роднина от мъжки пол да преспива с вдовицата с цел продължаване на рода е бил широко разпространен в древността) Кришна също бил неин син, плод на любовна връзка преди брака - още съвсем млада срещнала на някакъв остров стар гуру (!!!). Кришна бил полубог, който водел аскетичен живот в гората. Изглеждал толкова страховито, че по-възрастната вдовица си затворила очите, когато я доближил – роденият от нея Дхритаращра бил сляп. При вида на Кришна по-младата вдовица пребледняла – нейният син Панду се родил с бял цвят на кожата. Тъй като не можело един слепец да управлява царството, на престола на в Хастинапура (развалините от града днес могат да се видят на север от Делхи, на брега на Ганга) се възкачил Панду. Цар Панду имал две жени и петима синове – и петимата били всъщност с божествен произход. Казвали се Юдхищхира, Бхима, Арджуна, Накула и Сахадева. Царският брат Дхритаращра имал сто синове. Това били стоте принцове Каурави, а петте синове на Панду били Пандавите.

                                                           Шантану -  Сатявати  

Бхишма Шантавана                         двама синове  - съпруги           Кришна Дваияпана 

                                                   Панду  - Кунти        Дхритаращра

Юдхищхира                                                                                                Дурьодхан           
Бхима                                   Карна (Суря)                                                 Дюхсазана
Арджуна                                                               
Накула
Сахадева

Цар Панду умрял рано. Брат му прибрал синовете му в двореца си и ги отгледал като собствени синове. Но когато определил Юдхищхира, най-големия син на покойния си брат Панду, за пряк престолонаследник, неговите синове се преизпълнили със злоба и започнали всячески да се опитват да погубят братовчедите си.
След няколко покушения над живота им Пандавите заживели в изгнание. По това време научили за сваямварата (церемония по избиране на жених) на принцеса Драупади и решили да участват в състезанието за ръката й. Драупади донякъде напомня на троянската Елена по митовете за красотата си и по великата война, в която се забърква. За разлика от Елена обаче тя е с доста силен и решителен характер и взима дейно участие в цялата история. Интересни са самите предложени от нея състезания – за сила (бой с боздуган), за точност (стрелба с лък) и за образованост (познания върху Ведите). Съответно Бхимасена, Арджуна и Юдхищхира преодолели трите изпитания и спечелили принцесата. Драупади се влюбила в Арджуна, но станала обща съпруга на петимата братя по съвета на майка им. (Повечето от тях обаче имали и други съпруги – Бхимасена например се оженил за сестрата на убит от него демон).След тази публична поява чичо им ги извикал отново при себе си и разделил царството си на две половини, които дал за управление на старшите измежду синовете и племенниците си. За Кауравите обаче и това не се оказало достатъчно. Те поканили Юдхищхира на игра на зарове, в която той дотам се увлякъл, че проиграл царството си, свободата си, както и свободата на братята и жена си. С намесата на Дхритаращра всички били освободени, но трябвало да прекарат 12 години в изгнание и още една в служба на някой цар. Не без премеждия и тези условия били изпълнени, а Пандавите трябвало тепърва да воюват за царството си. Самият бог Кришна участвал в битката , но тъй като симпатизирал и на двата рода, им предложил да избират между самия него и армията му. Дурьодхана избрал армията, Арджуна – съюзничеството на Кришна, което се оказало по-мъдрият избор. Битката продължила 18 дни, в края на които живи останали само трима от стоте Каурави. През нощта те се промъкнали в лагера на Пандавите, където била Драупади, и убили в съня им петте й невръстни сина. Това вгорчило победата и скоро след коронясването си Юдхищхира предложил на семейството си поклонение в палата на Индра навръх планината Меру, оставяйки за владетел внукът на Арджуна. Надълго и нашироко се описва трудното пътешествие към въпросния палат (Раят на Индра), както и причините, по които всеки от участниците се проваля – винаги заложени в самия него. Единствен Юдхищхира преминал всички изпитания, но влязъл при Индра едва след като измолил същото за братята си и Драупади.

Ще приложа по-подробно един конкретен епизод от историята, който дава доста ясна представа за сложността на Махабхарата и за цялостния характер на индийската митология: Веднъж, още като дете, бъдещата царица Кунти срещнала великия мъдрец Дурвасас. Тя смирено го поздравила и почнала редовно да му носи храна в знак на почит. За да я възнагради за покорното служене, той и дал нещо специално – магия, с която да прелъстява и да има като мъж всеки пожелан от нея бог. Тя си избрала най-лъчезарния – Суря (Слънцето).
От него заченала и родила син – Карна, но от страх да не бъде порицана от общината си оставила младенеца, сияен и в златни доспехи, на брега на река Ямуна. Подхвърленото дете намерил и отгледал царския кочияш. Карна порастнал и станал красив юноша. Бог Индра, като забелязал златните доспехи на Слънчевото дете, го склонил да му ги преотстъпи, а в замяна му дал безпогрешно копие. С него Карна участвал в сваямварата на Драупади и спечелил състезанието по точност, но принцесата го презряла като син на долен кочияш, без да подозира божествения му произход. Оскърбеният Карна се присъединил към нейните врагове, Кауравите, и Дурьодхана, най-големият от тях, го направил цар на Анга (старото название на Бенгал). По време на финалната битка паднал убит от Арджуна, който едва след смъртта му научил, че това е негов природен брат. Тогава Пандавите му отдали последна почит, отслужили всички подобаващи ритуали и уважили вдовицата и децата му.
Въпреки че голяма част от индийските митически герои са родени след “случайни срещи в гората”, този е един от малкото епизоди, в които девойката се страхува от обществено порицание. Съпружеската вярност винаги е страстно възхвалявана, но към девическия морал изглежда отношението е по-меко. Затова пък типичен персонаж е мъдрецът, овладял почти божествени сили – според индийската философия с достатъчно силно самовглъбяване и медитация може да се овладее целия земен и небесен свят. Други характерни моменти в историята са представянето на боговете като човешки същества, с които смъртните свободно общуват и дори се пазарят, и изтъкването на недостатъците на великите епически герои, каквато е Драупади. Подобно на Илиада и тук сред действащите лица и от двете страни се наблюдават по равно пороци и добродетели...

Рамаяна

Велика епическа поема, състояща се от 50 000 строфи, създадена от прочутия поет Валмики вероятно през 3в.сл.Хр. В различните краища на Индия битуват различни версии на епоса, даващи началото на различни традиции в самия култ към Рама. Епосът възпява подвизите на Рама или Рамачандра, седмата от аватарите на Вишну. Вишну има десет аватара (превъплъщения) – риба, костенурка, глиган, човеколъв, джудже, Рама със секира, Рама, Кришна, Буда и Калкин, като всеки от тях е трябвало да изпълнява някаква функция за подредбата на света. Според индийската митология Вишну се преродил в Рама с единствената цел да унищожи непобедимия демон Равана и неговата банда слуги-чудовища.
Вишну се явил в съня на бездетния цар Дашаратха и му дал делва с нектар, който да раздели между жените си. Той дал половината на главната си жена и по четвърт на другите две, но най-младата царица разделила дела си на още две. Затова Рама съдържа половината от божествената същност на Вишну, по-малкия му брат Бхарата – четвърт, а братята-близнаци Лакшмана и Сатругхна – по една осма. Рама се оженил за красивата принцеса Сита (тя пък е аватар на божествената съпруга на Вишну – Лакшми), но заради интригите на мащехата си трябвало да прекара 14 години в изгнание. Докато заедно с брат си Лакшмана и жена си се скитал из горите, Сита била отвлечена от демонския цар Равана. Основната част от епоса е посветена на приключенията на братята и войната, която водят с демоните, за да я спасят. Когато обаче това най-сетне се случва, на Сита й се налага да се подложи на огнено изпитание, за да докаже, че честта й е неопетнена. Впоследствие дори това се оказало недостатъчно и Сита заминала в изгнание, където родила близнаци. По-късно Рама се разкаял за стореното и тръгнал да я търси. Тук версиите се различават – според едната двамата се намерили и заживели щастливо, но според другата обидената Сита призовала майката-земя да я погълне и изчезнала в една бразда.
Въпреки нелепата си ревност в Индия Рама е почитан като символ на верен съпруг, не поглеждал през живота си друга жена.

(Калина Атанасова, Ертан Мусов)